При нисък таван, едва забележимо се люлее от леки проекти, висеше широка, поръсени с прах, паяжини лента. Когато се разтрепери свещи, те хвърлят тъмна сянка върху лог Стените на къщата. В една малка, тъмна стая, в допълнение към по-малко легло в ъгъла на гръдния кош и паяжините, не е имало нищо повече. И аз стоях в средата на всичко това в един студен, дюшеме, не съвсем знае къде се намира. - А къде сме ние? - Боси крака докоснаха студения вятър, минаваща хладно настръхва. - Gatehouse лесовъд. Тя трябваше да продължи до началото на есента, но имаше някои проблеми. Къщата не е готов - падна върху плещите на тежката слой, а след това обесен - не стои на студения под. Настинките. - Да, бих искал ... - И не се спори - друго изискване не търпи възражения и ме остави на леглото. Това глух скърцат, като теглото ми. За няколко секунди стаята беше пълна с тишина, след което Velard съжалявам изрази очевидното: - скърца. Няколко пъти скочи, аз напълно се радваше на неприятен звук и кисело-изправени те pohititelskoy Грейс, след това оптимистично заяви: - Е, добре. Аз спя по този въпрос. - Да, - съгласи се замислено Господ, седнал рамо до рамо, и много неподходящо спомни последните ми заплаха - така че ние спим. Съгласен съм кимна, за пример на възглавниците. Този, който изглеждаше да положи много по-привлекателна за мен, но не можех да извършат замяната коварна. Поразена до сърцето на човека дързост. - От друга страна, за километри наоколо няма никой - продължи мисли на глас Velard, с изследователски интерес в ме гледа - и аз като пукане оцелее ?.